Всъщност какво е Бог?Някой може ли да каже?Едни го определят като всемогъща сила,а други като лъжа.Ние приехме ли Бог като част от нашия живот?Всеки казва "Аз съм вярващ",но дали реално е така?А какво означава да си вярващ?Само да вярваш,че същуствува или да го почиташ.Всъщност Господ е нещо голямо.То не може да се определи нито като сила,нит като лъжа или каквото и да било.Остава въпросът.Да вярваме ли в Бог?Това вече е личен въпрос.Към всеки един жител на тази планета.

Ето тука се омотах.Обаче ти схванах мисълта.Има логика.И си е вярно.Аз също смятам,че първо трябва да разбереш повече за нещо,или накой,преди да го определяш.Било то лъжа,или сила.

Убийствени размисли имаш :) Ако махнеш с ръка и Го отречеш,значи си човек,който иска да се докаже.Но не това е начина човек да се доказва.Наистина,първо трябва поне малко да се заинтригуваш от някого,преди да съдиш за него какъв е и що е.Нали знеш "Не съди за книгата по корицата".

Мммммм,и аз за това говоря.Вярно,филма и книгата са добри,но тяхната хпедстава ми се струва погрешна.

Някои талнтливи хора не знаят как да използват таланта си.Но там идва въпроса.Защо имат този талант?

Ако талантливия се отклони според мен трябва да се отнеме талант.Но само дето незнам как се отнема талант.

Отнемат ли таланта на талнатливия,той спира да вярва.Поне според мен.

Оооо,приятелко.Ти вече на богослужение ли мина?Само така.В същия дух.Вярвам,че има измъкване от неверието. :)

Бог е нещо значимо в човешкия живот.Макар и не вски да го признава,той вярва в Господ.Просто трябва да повярва в себе си.

Верно ли?Пиши нещо по темета. :)

Това исках да чуя.Дали всеки е скрит в черупката си и не признава всичко за себе си?Да.Наистина не всички казваме,че сме вярващи.

Но защо?Това е въпроса.

От страх да не би да бъдат отблъснати.Чела ли си Библията.Е там пиши всичко,което те интересува.

Но тук стигам до въпроса.Защо те отблъскват?Защо вероизповеданието не стане мода,като да речем дрогата.

Дрогата и Всевищния не могат да се сравняват.Но иначе казано.Бог според някои е изтъркано.Ретро.Според някои вярващите са леко задръстени.

Дамммм.Имах една приятелка дето беше вярваща.Свястно момиче.Всяка неделя ме водеше на неделно училище.Беше ми забавно.Много приятели срещнах.Обаче не бях добра в молитвите.На един лагер така се изложих.

Готина история.И какво си объркал?И пиши нещо по темата.

Това е гадно.Но с какво се различават вярващите от невярващите?Всички сме хора.Във всички ни тече една кръв,едно сърце бие.

Ами,или започвах да заеквам или кажех няко странна дума.

Та за Бог ли говорим?Абе Господ си е Господ.На какъвто и език да го кажеш.Той е велик,силен и т.н.Мисля,че никой не е и няма да опознае напълно Бог.Колкото и технологий да има.

Гадно не гадно.Това е живота.Не всеки може да те харесва.Макар и една кръв да тече във вените ви.Вие си оставате малко или не,различни.

Де да бях там.

Май това е извода в крайна сметка.

А не.Само ти ми трябваш там.

Е все пак това е отврат.Няма ли Бог в тоя случай?

Повече смях на едно място.

:D Добръ въпрос

Има Бог, но не мисля, че има религия, която е абсолютно права по отговора на този въпрос. Освен може би религията на оптимизма. Смятам, че нещата са оставени в наши въце не случайно, а за да се научим да се справяме с нещата по правилният начин, и когато усетим подръпването от невидимите нишки, и ги послушаме ще разпознаем и Бог! И колкото и да е странно свободната воля всъщност ни прави силни и ни свързва с него!

И на мен ми е любим въпрос.Никога няма и няма да има пълен отговор на въпросите за Бог.

За мен Бог е готин

:D

То по темета за Бог май няма какво да се говори.

Bog e svqt

Постати е учудващо коментиран.Много хора си мисля,че ние вярващите сме смотани и т.н.

Не всички мислят така.За жалост.

Да,чак да не повярваш. :)

Разбира се, че съществува това, което хората са нарекли с думичката "Бог". И след като са го нарекли - започват трудностите :)
Защото хората обикновено назовават с определена дума някаква вещ, или явление, или понятие - нещо, което може да бъде видяно, пипнато, усетено, разбрано с ума...
И много се вкисват и направо започват да протестират :) ако се окаже, че съществуват неща , които макар и назовани с някаква дума, са извън пределите на осезаемото и познаваемото от човека.
Човек ще може да отговори какво представлява Бог, след като една мравка напълно адекватно обясни на друга мравка какво представлява човекът :)
Да си вярващ в Бог...сигурно най-вече означава да си в час с това, какви са законите, според които съществува Вселената, според както я е замислил и създал Творецът. Да се съобразяваш с тези закони и да живееш според тях. Тогава животът става много по-лесен, спокоен и удовлетворен - т.е. "Богоугоден" :)
Но това се усеща само от личен опит, вярата се ражда в собственото ти съзнание и в собственото ти сърце, не е възможно някой да я налее там с фуния.

Поздрав за поста!

Извлякла си напълно верни аргоменти.Харесва ми мисленето.Аз също вярвам,че човек сам преценява дали да вярва във Всевищния.

Бог сам го е казал чрез Библията,че не е материално нещо.Той е сред нас,но не в телевизора,или да речем в телефона ни.Той е в нас.Стига ние да го пуснем.

Бог ли...Религиите са създадени от човека преди хиляди години с една или друга цел, всичките добронамерени. След това са били използвани срещу масите като контрол, защото вярващите се страхуват от Бог, от Ада и т.н. Как да се отнасяме невярващите към хора, които ми говорят неща, създадени преди хиляди години, за да обяснят това, което не са разбирали, а днес обяснява науката???
Аз вярвам в кармата. Вярвам във възмездието. Вярвам в съдбата. Вярвам в прераждането. Но не, не вярвам в Бог и не защото се мисля за по-могъща... Обяснете ми вие, ако Бог ни обича защо всяка секунда умират деца от глад? Къде е справедливостта? И какво е това, от което трябва да се спасим?
Аз живея, уважавайки живите същества, не защото в някаква стара книга го пише, а защото ми се струва редно. И вярвам в себе си. Не се кланя, не се страхувам от нещо висше, не защото се мисля за най-висшия вид на планетата...Напротив, много хора са под животните, но това е друга тема...Не виждам защо човекът има нужда да си обясни всичко по някакъв начин, да разнищва екзистенциални въпроси и т.н.

Започваш да ми харесваш.Аз също не съм напълно варваща.Аз съм против вкарването на "Религия" в учебните часова."И вярвам в себе си".Браво за изказването.В много моменти аз също се чудя къде е Бог?Но за да става нещо,явно трябва.Колкото и гадно да звучи.И на мен ми е жал за децата и въобще живите същества,когато те умират.Но просто такъв е живота.

А във всяка религия някой тълкува нещо, написано или казано от някой друг, на хора, които сами решават да го приемат или не... и сред толкова субективни мнения и преценки е винаги ми е било странно някой да се наеме да твърди, че знае със сигурност какво е Бог :) ... а пък се срещат и не малко хора, които се опитват да налагат своето обяснение ?!

За себе си съм наясно с едно - извинявам се само, че нескромно ще цитирам част от едно свое стихотворение ;)

"Човешките лъжи за Бог не слушам...
Аз просто вярвам в себе си и Него..."

Поздрави! :)

Йехова не съществува. Исус не се е преродил. Мохамед не е пътувал до Рая. Но дали има Бог като висша сила със съзнание не можем да знаем. Но няма и значение. Дори да има, тази сила ще е далеч отвъд възможностите ни да я разберем . Спрете да мислите за глупости и направете нещо смислено с времето си.

И не слушайте дядо поп, нито Библията. Слушайте главите си.

Според мен никое човешко същество не може да твърди със сигурност,че има или намя Бог. :) Но просто ние тук споделяме мненията си.

Аз като чуя за Йехова пощуравам.Както вече не веднъж казвам (пиша),аз не съм кой знае каква вярваща.Вярно ходя на църква.Празнувам празниците.Като всеки един от вас(надявам се)."Дори да има, тази сила ще е далеч отвъд възможностите ни да я разберем".Напълно съм съгласна.В далечните години учените сигурно се надяват,че най-сетне ще открия кой азжаба е Господ.Но на мен не ми се вярва.Под смислено сигурно имате напредвит да мислим за семейство,работа,ангажименти.Но на мен лично ми писна.Затова и написах този пост.

Хайде да не смесваме понятията "вяра", "религия" и "църква".

tus2alas, не може едновременно да вярваш в кармата и да си задаваш въпросите, които си задаваш :)

Да, нещата се случват, защото така трябва. За да се поучим от грешките си, за да познаем и тежката лоша страна и така да оценяваме това, което имаме.
Това, което мен ме дразни в понятието за Бог е, че казват, че ни подлага на изпитания, за да провери нашата вяра и за да заслужим Рая...
Който е избрал да остане на тази земя, ще продължи напред. Не за да докаже нещо, нито да заслужи нещо. А защото въпреки всичко животът си струва да се изживее. Особено ако човек се научи да му се наслаждава въпреки всичко.
Харесвам понятието в будизма, че Бог е всеки от нас и го носим в себе си.

Няма какво друго да кажа. :)