Полунощ наближаваше с пълна скорост. Чуваха се стъпки от мъжки кобинки. Тежки стъпки .. сякаш цяла рота войници идват. Виждаше се един силует. Мъжки силует. На едър, висок мъж.  Светлината от една улична лампа така падаше, че сякаш някакъв призрак идваше насреща. А и мъглата, която се беше спуснала му придаваше онзи мистериозен вид.  Всеки би се уплашил, но не и тя. Едно младо и красиво момиче. Момиче, което бе преживяло какво ли не, та от един силует ще се уплаши. Тя се беше сгушила. Студът я пронизваше, спираше й дъха. Дали се прибираше вкъщи ? Какво правеше толкова късно навън ? Къде са родителите й ? Тя нямаше родители. Тя беше сама. Нямаше си нито баба, нито дядо, нито вуйчо или пък леля. Напълно сама. Без пукната пара. Пак се скиташе с надеждата да намери подслон. Но уви, нямаше такива изгледи. Всички блокове наоколо бяха заключили входовете си. Мъжът видя момичето, заинтересова се. Разминаха се. Момичето не го погледна .. сякаш го нямаше. Но високият мъж се спря, поогледая ... като че ли я преценяваше за нещо. Тръгна след нея. Видя, че никой няма около него и реши да се възползва от момента. Приближи се до момичето, сграбчи я и я повали на земята. Младата девойка започна да крещи. Но никой не минаваше. Мъжът искаше да изпълни либидото си.  А и все пак .. тя е беззащитна.  Мъжът сабу панталоните си ... разсъблече момичето. Видя се болката изписана на младото личице на детето. Мъжът се облече и реши, че не е приключил. Започна да бие момичето. Да я рита, да я скубе. Накрая мъжът си замина. На следващят ден момичето беше намерено мъртво. С бледо лице и кръв около краката си.

Написала си нещо ужасно за тукашните примляскващи чичко-лелки, живеещи в света на себе си.
Похвалвам те... продължавай да се бориш !

Защо хората са толкова коравосърдечни!!!
За да задоволят своите желания, нагон или цели - те са готови на всичко! :( НО ЗАЩО?! Нима не се страхуват за живота след смъртта, че за всяка постъпка, добра или лоша ще им се въздаде!!!