Замисляли сте се над това.Над това,че всеки е прокълнат.Един е прокълнат да няма пари,друг да има,но да не е щастлив.Всеки има в съдбата си една дупка.Огромна,която винаги те препъва.Която те лишава от най-хубавото.Да си щастлив.Напълно.До край.Но такъв е живота.В него винаги ще ти липсва нещо.И то ще се окаже най-важното и значимо нещо за теб.

в общи линии доста рядко се случва което смятаме за най-важно да се окаже наистина такова. Не съм сигурен обаче дали чувството за прокълнатост е неизбежно и ако е така, дали е изцяло негативно явление.

Хммммм.Честно да ти кажа,и аз не съм сигурна.Но аз така лично разбирам думата прокълнат.Нещо някак лоша.Така да се каже.Може би има и хубави проклятия. :)

Имам предвид усещането, че нещата не стават както ни се иска, но нерядко точно тази неудовлетвореност успява да мобилизира способностите ни за най-добрите ни изяви без да се усетим дори.

Самодоволният човек е лишен от този прилив на допълнителни сили и способности и дори доказаните му дарби без подобни предизвикателства с времето закърняват.